Във винг чун това е практиката с партньор която започва от “залепени” в контакт ръце. При основната практика “поон сао” или валящи се ръце акцента е върху пренасянето на сила от тялото на практикуващия в основната позиция от първата форма Сиу Лим Тао през лакътя към центъра на другия. Едната ръка е във външно положение – фок-сао, а другата е във вътрешно положение – тан-сао. И двете положения подготвят винг удара с юмрук и изстрелването му от тялото. Това позволява  преодоляване критичното положение при сблъсък с удара на другия от двете възможни положения на ръката му. Трябва да се запази насочването на удара при изчезването на балансиращата контра сила от партньора. Това на практика се тества, когато при преход единия си дръпне рязко ръката или направи широко обикалящо движение. Движението на всяка една от ръцете преминава през две фази. В същото време е плавно като запазва фокуса към централната линия с подходяща сила готова за ефективен къс удар. Тан-сао удара, когато премине ефективната възможност за удар се трансформира в бонг-сао. Бонг-саото е активен опит да се тества баланса на удара на фок-саото на партньора.Трябва да се запази лакътя нисък, отказвайки се навреме от желанието да достигне тялото на другия. Така се запазва възможноста да се абсорбира отново силата на атакуващото движение при трансформацията на бонг към тан. От другата страна се сменят ниско и високо фок.

Става ясно, че тази свръх изморителна, неудобна и неестествена практика води до трансформирането не само на отделните елементи или техники във винг чун умението, а до цялостна трансформация на тялото и съзнанието на практикуващите! Под формата на партньорска игра се оттренират не само важните физически компоненти, нужни за спечелването на бой, но и най-важните стратегически принципи, водещи до преодоляването на по-голяма сила при сблъсък! Разбира се може да се мине и без тези абстрактни упражнения при овладяването на баланса, силата, тайминга, стратегията за ефективното прилагане на вин-чун, но с оглед намаксимално бързото и пълноценно реализиране на пълния потенциал на практикуващия чи-саото трябва да е усвоено перфектно. За всеки детайл би трябвало да бъде отделено нужното време, така че нищо да не липсва накрая.Тази практика изисква повишено внимание към всеки аспект и е нужна подходяща концентрация и релаксация. Ако момента не е подходящ, т.е. човек е превъзбуден или унил психически или е вдървен от физическо пренапрежение или прекалено отпуснат поради липса на подходяща физическа активност, тези упражнения е по-добре да се отложат за друг, по-благоприятен момент!

С право може да се каже, че Чи-саото е сърцето на Вин-чун! За да функционира то правилно, обаче е нужно всички други “органи” да действат целесъобразно! Всички форми трябва да са добре изработени и разбрани, включително дървения манекен и оръжията. Издръжливостта и фокуса на удара трябва да са на ниво чрез стенната торбичка, тежката круша и тенис топчето. Едва тогава чи-саото става пълноценна практика, съчетаваща всичко нужно за контролирана и абстрактна работа с партньор. Без напълно стабилно и функционално шаси /укрепено, балансирано и правилно структурирано/ няма смисъл от използването му в движение. Ако дам пример с шофирането на кола, би било много опасно и неподходящо карането на такава с проблеми по ходовата част, спирачките и цялоста на купето и бронята. Чак тогава има смисъл да се говори за параметрите и кпд-то на двигателя. Двигателя при винг чун се съоразмерява с чи-сао практиката! Без правилна насоченост от гледна точка на силата, баланса, структурата на тялото и крайниците, всяка секунда в имитирането на вин-чун чи-саото е загубена! Все едно да работи двигател на празен ход, но при включване на някоя скорост цялата система да колабира поради проблеми при предаването на работещия момент. Всички цилиндри трябва да работят пълноценно и в подходящ синхрон /усилието в отделните стави на цялото тяло трябва да обезпечава предаването на точна сила/. Всичко това има огромно значение, когато тялото трябва да скъси точно дистанция, трябва бързо да предаде сила в една точка, да се зацепи правилно и безопасно за противниковата сила, трябва да се откъсне от нея в подходящия момент чрез точен импулс, използвайки движението на другия и своето пълноценно!

Най-често имитираната практика във вин-чун е чи-саото! Когато е неразбарана тя изпразва от съдържание всичко съществено – солови форми, упражнения с дървен манекен, спаринг и така тази съвършенна кун-фу система остава неразбрана и неработеща. Гонене на ръце и крака по модел и грубия спаринг с верижни удари, често без смислен тайминг или липсваща сила са тъжния продукт от неразбирането на методиката. Разбира се в тестова среда /състезания/ или в полеви условия /бой на улицата/ лесно се вижда, че всичко прилежно практикувано в продължение на години от вин-чун стилиста не само, че не помага, но дори и пречи! Фронталния сблъсък без добър тайминг открива фланговете и е самоубийствен, силата на удара не достига в решителния момент, поради неправилно структурирано тяло, противника използващ захвати много лесно достига до предната ръка или крак, за които се знае, че са винаги там, ръцете на вин-чун боеца са лесно нараними от мощни удари с крака и т.н. Ако трябва да се обобщи, няма нищо по-лошо от лошия вин-чун и това е следсвие главно от неразбирането и спекулирането с чи-сао практиката! За това трябва да се подготвят упражненията внимателно и търпеливо с доверен инструктор. Качествата чрез чи-саото трябва да се вдигнат до такава степен, че дори при тежък сблъсък цялата сила на противника да премине безопасно през тялото ви и да ви помогне за контра удар! Разбира се умелия вин-чун боец няма нужда от сблъсък със сила, преодолявайки атаката на другия с перфектен тайминг, атакуващ през най-слабите места на движението му. Това разбира се е резултат от дългогодишна смислена чи-сао практика, която се явява не само спойка между отделните елементи, а ги намества интуитивно в нужната форма и последователност при всяка нужда мигновенно! Това е резултат от обуславянето на ограниченията на човешкото тяло, а не в превръщането на отделни части в мощни оръжия, подобно на множество други стилове!Разчита се на балансираното цяло, а не на свръх тежки удари и размени. За това и вин-чун стила е наричан още “науката за близкия бой” или “стила на човека”. Човека е оцелял и еволюирал благодарение на използването на мозъка си, а не на животинска сила, остри зъби и нокти или змийска пъргавина при ухапване и задушаване, чрез увиване. Това е умението на човешкото тяло за достигане на лимита при функционалноста му за бой!