Първото странно нещо, с което всеки видял или започнал да тренира В.Ч. е характерния само за тази система на бой удар! Защо е толкова различен от традиционния удар в другите бойни изкуства и от този в западния бокс. Защо е толкова важно да се тренира точно така? Въпреки че е много трудно да се използва от начинаещите или от тези, които го комбинират с по-свободен режим на използване и смесване с други похвати.

Всеки, който подхожда повърхностно към тази цялостна система, разчитаща само на този удар ще разбере рано или късно, че е невъзможно да окаже решителен отпор, разчитайки на предимствата на този удар. По скоро ще се почувства лесно уязвим по фланговете и вдървен при атака, която коства много на тялото му и трудно повратлив и скован при защита!

Дори великия Брус Ли е разбрал при първите си по-сериозни сблъсъци срещу професионалисти, че така се хаби много енергия в пресичането атаката на противника, а резултата въпреки, че е в негова полза не е толкова задоволителен като възможностите и теоретичните прогнози! Това е така, поради липса на опит и разбиране на дизайна на ситемата, чиято единствена функция е пресичането на каквато и да е атака на противника от вън на вътре и от вътре навън. Абстрактността на винг чун и множеството интерпретации на техники и сила е голямата уловка, на пръв поглед семплата и лесно разбираема система!

Още от първа форма става ясно, че положението на лакътя играе ключова роля! Всички движения в нея генерират специфична спираловидна сила от неподвижното тяло към лакътя напред към центъра! Има и специфични движения надолу, назад и напред около неподвижното тяло. Целта им е същата като при удара – да създадът сила като балон от центъра на тялото, което е изцяло статично и обездвижено поради специфичната позиция на краката с ходила, насочени навътре. Вижда се, че в края на еднотипното бутално движение от тялото към лакътя има най различни положения на дланта и китката. Тези най-различни длани – нагоре, надолу, настрани, само резец /фак-сао/ или сгъната навътре длан от китката /фок-сао/ изглеждат доста странни и неприложими за използване, докато не почнат да се правят най-различни упражнения и техники от чи-сао по двойки.

След известно време на практикуване на тези трудни и неестествени методи, сгъващи цялата сила на човек напред и навътре към центъра и лакътя отново остава усещането, че това нещо е леко базмислено напрактика. Силата и дистанцията вечно не достигат, лесно се зависва и се оголва фланг – горе или долу срещу гъвкаво атакуващ с добри стъпки и силни удари противник!От тук започва да си личи, че цялата практика трябва да се преосмисли с нови упражнения и координация на стъпки и удари!

Цялото това усещане за неестествена скованост и опит за прилагане на тези линейни и лишени от инерционна сила при естествен замах от раменете удари изчезва при по-задълбочена тренировка и развиване на силата от цялото тяло, управлявана от таза!Това единство и “спояване” на цялото тяло не е никак лесна работа обаче. Въпреки всичките формални солови упражнения и инстиктивната работа с акцент върху лакътя и централния удар нещата не са готови без продължително натрупване на характерната единствено за вин-чун сила.

Тя се втъкава постепенно от работата със стенна пясъчна торба за удари, дървения манекен за синхрон на движенията с две ръце и крака едновременно,чи-сао практиката по двойки, където се тренира при изчезване на силата от ръката на партньора, другия да нанесе без отклонения точен и силен удар, спиращ хода на всяка една атака, дългата тояга, която проектира спирална точна сила на три метра разстояние с голяма точност и двата сатъровидни ножа, даващи ускорението от цялото тяло към ръцете и интегриращи голям контрол върху стъпката и завъртенето на тялото към цялата амалгама от нужни качества! Всичко това, тренирано по правилен начин помага да се нанесе директния удар с достатъчна сила, за да неутрализира каквато и да е атака!

Истинските постижения в системата са плод на инженерен замисъл за натрупване на качества и сила като ползваните отделно градежни елементи на пръв поглед са много далеч от подходящите за директен рационален бой! Ако някой разглежда упражненията, които се правят във Вин Чун като техники и приложения взети директно от формите е в задънена улица, относно реалното използване на вин-чун! Въпреки че някои от упражненията в контакт или от дистанция изглеждат като приложими в бой техники никога няма да се съживят по този начин и да са полезни на практикуващия! Други пък сляпо следващи канона на формите и след 1000 години измайсторяване на отделните сегменти от соловите упражнения няма да са готови наистина!

Предизвикани от това много дългогодишни “учители” внасят други елементи и трактовки във формите, създавайки дори нови такива с идеята нищо да не липсва в преподавания материал, свързано с боя. Разглеждат се приложения за захвати, налагане на ключове и обездвижване на ставите, различни ритници, които приличат на движението на ръцете от класическата система, а също така и различен тип удари, различни от вертикалния юмручен удар, кодирани във соловите форми! Положението става още по-трагично, когато се интерпретират погрешно формите на дървения манекен, на дългата тояга и на пеперудовите ножове като се търси отново още по-разнообразно прилагане, достигайки до няколко различни системи в общата такава.

За хората, които се занимават професионално с бойни спортове е ясно, че разнообразието не дава качество обаче! Хората тренират с акцент само нещата, които им дават по-добри шансове в бой, а не всичко, което може да хрумне на някой! Например в една ситуация ако се тренират в началото три различни подхода, след време се вижда, че един от тях се отдава на някой най-добре и той продължава да поддържа само него! Засилва качествата, които вече има, за да прави това движение по-добре всеки изминат ден и не се занимава със сходни такива…

При различни ситуации разбира се движението леко се видоизменя и се групира по различен начин тялото при предаване на сила! За специалиста е повече от ясно, че трябва да тренира и да засилва повече общото при различните движения на ръцете и маневри с краката, от колкото различния краен ефект с конкретен сценарии! Така от общия корен винаги се развива правилното и пасващо разклонение на дървото на нужните семпли техники, но със силно стъбло и плътност вече! Това ни показва, че цялостната структура на тялото при движение е по-важна от фрагментите с ръце, длани, юмрук и пръсти!

От тук произлиза и естествения въпрос:

• Защо е цялото това разнообразие от положения на ръката при различните движения от формите, а в боя се използва почти само удара с юмрук?
• Какво е това странно и неудобно положение на ходилата, без да ни прави нито по-стабилини, нито по-мобилни?
• Защо са толкова непрактични оръжията във вин-чун – прекалено тежки или дълги за носене на улицата?
• Защо не удряме по дървения манекен с всичка сила, така че да закалим ръцете и краката, както правят някои други трениращи единоборство?

Отговора на съвременния рационален човек би бил логичен – това е стара китайска система и като такава е отживелица от друго време и друга култура, така различни от нашите! Другия възможен отговор е че съдържа някакви секретни елементи на обучение, които са се изгубили през вековете! Възможно най-безпочвената трактовка обаче е, че съвременния човек толкова е еволюирал в комбинирането на всякакви похвати за бой, че винг чун системата просто не работи срещу всичко това!

Наистина всичко това изглежда толкова странно, а ние защо трябва да подражаваме на старите майстори и да го правим, като инвестираме време и енергия, опитвайки се да реставрираме стара пушка със съмнителни качества, като имаме на разположение модерни оръжия с олекотени и бързи механизми, направени и от далеч по-качествени материали!

Въпреки тези нормални съмнения бих казал за винг чун системата, че тя включва всички върхови постижения на човечеството в областа на стратегията и подготовката за бой и единоборство с голи ръце, подръчни средства или някакви оръжия различни от далекобойните.
Въпреки екзотиката и красотата на правилните механични движения полирани до безкрай в традиционните бойни изкуства във винг чун намираме мислене, което е по-логично и предлага далеч по-гладко и приятно обучение развивайки ежедневно и непрекъснато прилагането на точен удар и стъпка без възможност от противодействие!

Всичките елементи се тренират по отделно и безопасно преди да се съберат отново и да си взаимодействат все по-добре, наточвайки фокуса изцяло срещу жива сила при взаимодействие в чи-сао практиката! Разбира се в началото нищо от теоретично изброените необходимости не е точно, каквото трябва да бъде, но постепенно се приближаваме към съвършенния тайминг и все по добре се адаптираме срещу всякаква сила от страна на противника! Това е уникален жив процес, ползвайки непрекъснато променящи се абстрактни формули за усъвършенстване на това или онова! В един момент като светкавица всички елементи стават едно цяло, което носи колосален разрушителен заряд и отскача от всичко по пътя на най-малкото съпротивление, разрушавайки централната ос на баланс на тялото на противника и нокаутираки го с лекота от всяко положение!

Тогава ни става ясно едва, че цялата тази “странна” тренировка представлява абстрактна подготовка за вдигане на “заряда” на удара с всички възможни положителни повлиявания на съставните части на цялото тяло на трениращия вин-чун! Всичко за първи път се обръща на обратно в представите на рационално мислещия – цялото това многообразие дава качество на единството, а удара не е нещо, което има предимство от самото начало, но по-скоро е цялостен процес за унифициране на оптималния удар от всяко положение!

Ако тренирахме различни удари и техники, подходящи за различни ситуации, никога нямаше да усетим красотата на чувството да контролираме всичко с едно движение – един точно насочен и достатъчно мощен удар!!! Така цялото това познание придобива вече смисъл, далеч от смисъла придаван от лаиците, познаващи повърхността и целящи да спечелят последователи чрез многообразие и екзотика на техниките,използващи съвсем малка, но достатъчна “мистична” сила, предавана само от майстор на доверен ученик!Наистина силата, развивана чрез винг-чун е различна и определяща надмощието на някой, използващ рационално стратегията на вин-чун за пресичащ нокаутиращ удар от цялото тяло в точния момент с точното придвижване!