Китайското бойно умение винг чун с право може да се нарече науката за контактния бой. Взимайки се предвид постиженията на всички бойни изкуства по света може да се забележи, че акцента е върху развиване на доминиращ фактор за победа на едно човешко същество срещу друго.

Този фактор могат да бъдат:

• мощни удари с ръце
• крака
• контролиране и обездвижване
• хвърляне
• нанасяне на поражения при бой на земя
• душене и т.н.

Укрепването на главното оръжие при нашето бойно изкуствожзапочва от краката, през торса към ръцете, които осъществяват ударен импулс при сблъсък. Разчита се на къс удар с вертикален юмрук и на компактно предвижващо се тяло, насочено като пружина от стъпката. Всичко се оптимизира с оглед на акцията на насочената към противника сила и обратната реакция на същата сила към земята! Импулса се ускорява от таза и връзката му с раменете. С оглед на готовността да се използва нокаутираща сила независимо от движението и дистанцията е важно да се развие добре балансирана силова вертикала на тялото. В зависимост от нуждите на боя тази силова вертикала трябва да може да се ускори във всички посоки без да пречи на ударите с ръце.

Минимализирането на зоните за контраатака на противника става с координирането на затворения навътре лакът при винг юмручния удар в съчетание със завъртане на торса чрез таза. Това изисква къса и балансирана стъпка с точен тайминг и възможност за абсорбиране и предаване на точна сила при движение напред и назад. Късото затваряне и отваряне на фланговете е от съществено значение при правилното насочване на стъпката. Всеки детайл трябва да е развит максимално благоприятно за издържане. Поемане и предаване на достатъчна сила за нокаутиране на противника във всяко възможно положение. Също при промяна на дистанцията и ъгъла на атака, изисквано от фронталното водене на бой. Така се минимализира площа за сблъсък и при правилен тайминг далеч по-слаб човек може да “приплъзне” решителна атака или контраатака. Плюс подкрепена от общата ускорителна сила на цялото тяло в решителния момент!

При това взаимодействие на силите с противника се използва наравно и атакуващата сила на противника за неговото побеждаване. Чрез късо пренасочване по допирателната на собственото атакуващо движение или ако силата срещу нас е прекалено голяма се абсорбира и разбалансира, като позволява достатъчно “откриване” за последваща ни атака, без възможност за прихващането и.

В такъв смисъл вин чун е остър контраатакуващ стил. Последното нещо, което трябва да си спомня противника ни е ,че е атаката му срещу нас е започнала и е някъде по средата на завършващото си движение. Този подход за водене на бой изисква прецизно обучение, без загуба на време и непрекъснато усилваща се точна енергия по допирателната на линията на противниковата атака. Такова тънко умение се развива много трудно, но без него сме зависими от силата и опита на атакуващия ни. Затова в наши дни подобно умение е рядко срещано.

Това умение ,разбира се е приложимо за всякакъв тип бой с голи ръце. Нещата свършват бързо и е независимо от пространството за бой, уменията на противника за удряне или борба. Дори първоначалния сблъсък с добре подготвен вин чун боец е достатъчен шок, който ще респектира всеки опонент, независимо от силата или уменията му! Също така обаче е в сила и твърдението, че няма по-лош боец от лошия вин-чун практикуващ! Тоест ако уменията ви във вин чун са непълни или объркани от самото начало ще сте напълно неадекватен при решителен сблъсък. Това може да се наблюдава често по клипчетата в интернет! При целенасочена тренировка за контраатака е разбираемо, че не тренираме силово отклоняване на атаки. Удара ни има нужната сила само ако е много добре насочен и не се отклонява нито грам от целта. Това е много трудно и иска усилена и целенасочена подготовка чрез:

• “лепкави ръце”
• координация
• сила на удара развити с тежка круша
• стенна торбичка
• топче на ластик

Вкарването на цялото тяло зад удара и решителните и гъвкави стъпки се оптимизират до голяма степен и от оръжията във винг чун, а имено двата тежки ножа и дългата тояга. Ако можеш да ускориш тялото максимално замахвайки с еднокилограмов нож с ръка, който да можеш да спреш точно където и да поискаш в 360 градусовата дъга и да довършиш удара с таз и китка значи можеш да направиш много неща с голи ръце. А пък с три метрова тояга пък трябва да:

1. стъпиш към целта
2. и да ускориш тоягата въртеливо с копиевидно промушване
3. използвайки пълния капацитет на ставите на тялото
4. и да уцелиш целта, пробивайки точна дупка в нея
5. плюс способността на тялото да абсорбира цялата сила на отката без да мръдне

Това дава изцяло ново разбиране за способностите на тялото за силен и точен удар!

Както става ясна с гореизложеното до тук този стил се тренира с прецизност и подходяща релаксираност и живее изцяло от детайлите! Ако версията на тренировка на винга е по-груба или по-отпусната от необходимото е загуба на време. Искат се много години и усилия за да се “намери” точната сила за изпълняването на най-простите рутинни упражнения. Много е лесно да се подведеш или по силата или по релаксацията. Особено ако не си насочван от адекватен инструктор, който не е загубил интерес към усъвършенстването ти! Веднъж намерена тази точна сила трябва да се използва по леко различен начин като нюанс правейки едни и същи неща с уредите в системата:

• дървен манекен
• драконова тояга
• пеперудовите ножове
• стенна торбичка
• адекватен партньор
• също така правейки търпеливо формите с голи ръце, които са три.

Тези неща отнемат време и са нужни за развиване на правилните качества, без които всичко, което се прави на тренировката е в грешна посока.

Тренирането на винг чун е подобно на събирането на сутрешна роса! Ако не си дисциплиниран /да станеш сутрин на време/, ако не си концентриран върху процеса с ясното намерение какво искаш да постигнеш / да не уловиш дребничките капки кондензирана вода/ и ако не правиш систематични непрекъснати усилия, не пропускайки излишно тренировки или пък тренирайки винг чун заедно с други неща /все едно да смесиш росата с вода от близкото блато или да оставиш събраното да се изпари нахалост/ напредъка ти във винг чун ще срещни неуспех. Този неуспех може да се изрази в загуба на време и средства. Или по-лошо, изопачаване на техниката и самозаблуда или тотален срив при сблъсък с добре подготвен противник. Ако не се постигне максималния капацитет на развитие всичките досегашни усилия са или напразни или недостатъчни. Нещата при бой ще са компрометирани и дори самоубийствени.

Подобен е примера при катастрофа с лек автомобил. Кола се удря  в неподвижна цел от една страна, в сравнение със удар с насрещно движещ се автомобил. Във втория случай скоростите на двата автомобила се събират и изхода е трагичен.

Обучението във винг чун, когато всичко е точно каквото трябва да бъде е много приятно. То е вдъхновяващо и оптимизира освен тялото и начина на мислене на практикуващия го. Ползите са неизброими, но като начин на бой срещу професионалист дава резултати по-късно в сравнение с другите стилове. Веднъж обаче, когато резултата е налице трудно мога да си представя нещо по ефективно, бързо и красиво в реалностите на единоборствата от нашата система! Пътя веднъж поет е индивидуален и усъвършенстването му не познава възрастова граница, когато се поддържа редовно. Симетрията и адекватното използване на двете половини на тялото при вертикално изправен гръб може да се нарече стила на джентълмена. В противовес на различни умения, заети от животинското разнообразие или пък ненормално развит физически професионален борец. Също, боксьор или ММА боец, изглеждащи като едри горили с лишени от грация и ловкост движения.

Това за мен лично е най-дълговечното, умерено, красиво в простотата си бойно изкуство създадено от човека! За съжаление и най-трудно за освояване заради комплексноста си и податливо на деформация и подценяване поради лесното имитиране на основите! В общи линии нищо специално за много специални хора, на които е омръзнала външната показност и диференцираност!