Южнокитайска система за изграждане на висши бойни умения! Кун-фу системата култивира максимално бързо изваждане на противника от строя. Чрез нокаутиращи удари при реален сблъсък с решен на всичко нападател. Точното дозиране на сила при пресрещане на атака е непостижимо без правилен тайминг спрямо противниковото движение. Трябва добре да се изработи силата и контрола от статичното тяло. После тази сила се предава при стъпка в която и да е посока. От значение е прехващането на атаката да стане на оптимална дистанция, когато противника иска да нанесе своя удар.  Също да скъси дистанцията за някаква друга стратегия (ритник, сграбчване за събаряне, избутване, ключ на крайник и т.н.).

Спечелването на преимущество за удар на тази близка дистанция е опасно разбира се. Затова се иска много добре изработени умения за да не се превърне в „самоубийствена контраатака“. Все едно две ускоряващи на макс коли да се сблъскат челно! Друг възможен неуспешен сценарии е да се придържа човек към безопасната граница на средната дистанция. В този случай се разменят удари с тенденция да се хване атаката на другия „безопасно“, с някакъв род блокиране и последвала атака. Този случай прилича на опита да останем сухи срещу насочена струя вода срещу нас – независимо колко сме подготвени, все ще бъдем изпръскани при опита да стигнем до източника, докато я блокираме или отклоняваме. За това трябва да използваме оптимално шанса, който ни се предоставя при насочена атака срещу нас еднократно. Иначе се въвличаме в потенциално самонараняваща ситуация, докато трае боя!

Разбира се ако сте по-силни, по-бързи, по-опитни и не правите фатални грешки ще излезете победител с минимални наранявания. Тук няма кой знае какви хитрини, заучени техники или трикове от който и да е стил, които да ви гарантират успех срещу решен на всичко противник, който атакува!

Ето защо Вонг Шун Люн, който е бащата на съвременния реален винг чун, казва че най-добрата самоотбрана е да станете невидим. Ако не можете по-добре да научите принципите на тази система, които да прилагате с разбиране и майсторство! Затова няма полза от научаване системата „донякъде“ с повърхностни умения -резултата ще е почти същия, както и без такива въобще! Дори рискувате да си навлечете още по-големи проблеми, заради повишените очаквания и въвличането във фронтален сблъсък с по-решителен и силен опонент! При подобен конфликт е заложено всичко при относително еднакви условия!

Вонг е тествал системата многократно срещу най-различни противници в най-различни условия преди да и се довери напълно. Многократно е оптимизирал тренировъчния процес за постигане на по-сигурни и бързи резултати. Неговия европейски ученик Филип Байер приема изцяло този подход към изучаването и прилагането на винг чун, като премахва всички възможни спекулации и компромиси в обучението. Дори и най-съвършеното оръжие иска продължително време и тестова и полева среда за овладяването му. Винг чун е просто добро оръжие, не е хапче за безопасност и като такова трябва да се овладее напълно и да се използва отговорно!