При всички положения спаринг упражненията и свободния спаринг във вин-чун трябва да се правят след години усъвършенстване на основните умения:

• стъпки,
• преходи по центъра,
• поемане на сила в страни и назад,
• добър синхрон на движенията на тялото,
• изчистване на силата,
• точността и тайминга на удара

, иначе се поврежда значението на напредъка, деформирайки принципи и положения на тялото и крайниците при хаотични движения при атака и защита! Естествените движения при спаринг са свързани със сила в ръцете и раменете, а краката и придвижването на торса са занемарени и невъзможни за синхронизиране и като цяло разрушават постигнатите резултати от чи-сао практиката и формите, които определят системата. По този начин трудно постигнатите взаимодействия между двете ръце, таза и ходилата се съсипват преди да са твърдо установени като естествена верига при реакция!

Характерни осоености

Характерните особености на пръв поглед неразбираемата система за бой важат за всички бойни изкуства. Във всички азиатски бойни изкуства се набляга на използването на краката за скъсяване на дистанцията и за контрол върху атаката на противника. Също върху използването на таза, като проводник за силата на атаките и защитите по време на движение на тялото. Всички такива системи се стремят да намалят времето за преход между защита и атака, като основна предпоставка за това е изправения гръб, ротацията на торса и късите избутващи стъпки при фронтален сблъсък.

Разликата между винга и другите стилове

Разликата между винга и другите стилове на обучение за бой е че при нашата система тези неща се абсолютизират и се тренират непрекъснато от самото начало. Разбира се нещата не са буквално приложими, а се отработват на порции чрез абстрактни упражнения самостоятелно и по двойки при определен почти непрекъснат контакт в зависимост от постигнатото ниво на напредък от практикуващия.

Упражненията стават все по сложни и трудни като целта им е при опростяване да се използват всички важни елементи за:

• генериране на сила
• способност за бърза и точна промяна
• синхрон с движенията на другия
• готовност за взимане на инициативата с плътност, водеща до нокаутиращ удар при контра атака от всяко положение!

Силния юмручен удар с ръка е основното оръжие, което ако не се развива непрекъснато  обезсмисля всички останали умения. Предвид мобилността и разнообразните варианти за атака на противника насочването на контраатаката ни не трябва да не пречи на достигането му по най-бърз и безапелационен начин използвайки най-малките пролуки и възможности за неутрализирането му. Това определя непрекъснатото ни внимание по време на тренировката на правилното достигане със съкрушаващ удар. В тази връзка се тренира непрекъснато положението на лакътя пред тялото на движенията с ръце, което засилва импулса от стъпката и тялото при предаване на сила напред.

Това ни помага да контролираме дистанцията непрекъснато, подготвяйки ситуацията за оптимален удар, като всичките ни движения носят колосален заряд при сблъсък. Дали през ръцете към тялото на другия или директно в него при превземането на фланговете, минимализирайки възможността да ни отвърне! Всякакви опити за “прилепване” и непрекъснат контрол върху по-силен или умел противник са обречени на неуспех. Поради причина, че поставяме на заден план решителната контраатака и така влизаме в порочен кръг спрямо основната цел! Опитвайки се да контролираме противника си го оставяме да търси начини да се защити и той, знаейки че “идваме”! Най-често срещано е да бъдем ударени многократно или увлечени от силата на противник, който може да надделее събаряйки ни на земята.

Ролятана чи-сао – лепкави ръце в спаринга

Практиката “лепкави ръце” може да е доста объркваща в това отношение. Чи-сао упражненията са за да изградим подходяща моторика за нанасянето на удар от цялото тяло, а не само с раменния пояс и ръката, както и да настроим тайминга на движенията си и да търсим непрекъснато чисто попадение в противника при правилна дистанция! Постепенно се създава един “балон” от релаксирана точно разпределена сила напред, която обхваща като къса динамична сфера всички атаки, насочени към нас и чрез леко пренасочване и приплъзване при стъпка можем мигновенно и без междинно време да нанесем съкрушителен удар.

Винаги атакуваме слабите места в атаката на другия контролирайки този балон от сила, насочен напред! Това умение изисква прецизиране на стъпките и баланса на насочената проверяваща сила, която лесно се превръща в нокаутираща такава. Използва се силата на противника при пренасочването и до голяма степен с фино равновесие между стъпките, късото дърпане и бутане, оставяйки свободно движение за почти едновременен удар! Усещането на противника е все едно че при желанието си да атакува получава веднага удар и се дестабилизира автоматично. В реалността трябва да бъде неутрализиран ефикасно чрез нокаутиращ удар или отхвърчане назад или напред, губейки баланс и предоставяйки вече време и чиста зона за довършването му!

Опасностите при контраатаки!

Опасностите при подобен род контраатаки са големи, разбира се! Когато се предозира със сила може да загубим баланс и да ни бъде нанесен ответен удар. При неправилна дистанция можем да бъдем достигнати от следващото атакуващо движение на противника. А при недостатъчна сила на удара някой може да го поеме и да ни го върне с двойна или по-голяма сила, което си е чисто самоубийство предвид близката вече дистанция. Могат да бъдат допуснати и грешка с тайминга, странично гонене на ръце и крака, залъгване горе-долу и т.н. елементарни трикове, които пречат на практикуващите винг да печелят масово в реални и спортни сблъсъци, поради липса на разбиране как се структурират тренировките.

В тази връзка може да се каже, че няма нищо по-лошо от лошия винг, заради преследването и сблъсъка от близка дистанция, където скоростта и на двамата  е един към друг и се умножава по две при попадение! Варианта да се победи добре обучен противник със силен удар и с умения за събаряне и бой на земя от вин-чун практикуващ под пет години с малко или никакъв боен опит е равен на нула. Употребата на ръкавици също е от голямо значение и изисква опит. Единствено майстор на вин-чун с изцяло развит потенциал е способен да докаже предимствата на стила пред другите системи за подготовка!

 

От чи-сао към го-сао

Тренировката по чи-сао след време се превръща в го-сао – свободни интерпретации на “лепкавите ръце” и се развива умение за предусещане на следващото движение на противника чрез притискане и заемане на центъра, движейки се назад и напред в баланс. При разкъсване на контакта незабавно центъра трябва да се възстанови и да се атакува директно, като при реакция се влиза в сблъсък и се продължава по външните флангове. Това е най-есенциалното умение развивано чрез вин-чун! Когато центъра и двете половини на тялото работят в синхрон, си инициализира дълъг преден удар с водещата ръка по центъра, а после спрямо реакцията се възползваме от защитната сила на другия като я извеждаме на страни, завъртайки го леко и така се освобождава “канал” за чист удар със стъпка и въртящ момент от таза и торса, използвайки джат или пак сао техника с водещата ръка.

Бонг и гаан-сао се използват рядко в спаринга, тъй като ръката при движението е насочена надолу и се разчита на лека ротация, което не е идеално за бързия следващ удар и изисква много добро използване на таза.

Фак-саото

Фак-саото работи добре за защита и атака по фланга, където правия удар няма достатъчно място да се разгърне и живее от скоростта, а не от структурата. Трябва много добре да се използва ускорението от тялото и лакътя за да влезе ефективно в бой и реално се използва рядко, освен ако не ни атакуват от страни или от зад. Разбира се майсторското фак-сао е убийствено, изпълнено на точна дистанция! От ножовете стъпките във винга стават достатъчно дълги, а ръцете винаги правилно групирани. Тоягата дава сила на дори най-минималното движение на тялото и развива смъртоносен потенциал във всяко движение и удар! Едва, когато всичко е готово и разбрано може да се експериментира безопасно със спаринг.

Контрола, чистотата на движенията, фа-дзин импулсната сила трябва да са ок и тогава спаринга става добро средство за надграждане на уменията и за тестването им! Преди това само нанася вреда с безполезното до нагласяне на псевдо-работещи движения и верижни удари, които или не достигат или ни вкарват в капан по фланговете. Веднъж обаче, завършена правилно системата започва да работи изцяло за нас и всичките предишни предимства на опонентите от към сила, бързина на пласиране на всякакви атаки, високи ритници, умения за захват и борба работят изцяло в полза на вин-чун!

Търпението и разбирането при шлифоването на използването на двете половини на тялото ни, стъпките като двигател обиращ дистанцията, у-саото като буфер за поемане на сила, удара като насочен от прашка камък срещу яйце, пълноценната обмяна на точна винг сила е удоволствието, заради което тренираме и после винг, доусъвършенствайки нещата непрекъснато, дори в старост, поддържайки “оръжията” непрекъснато наточени чрез тази математически съвършена система!