В началото хората, които се опитват да стартитат с винг чун трябва да свикнат с  условияta на абстрактните упражнения:

• как да стоим
• на къде се движат ръцете
• как да се движат краката

Има три основни въпроса, на които трябва да се отговори за да бъде упражняването градивно и пълноценно –

• какво правим?
• как да го направим?
• защо го правим?

Упражняването трябва да започне първо на място с техниките от първата форма – Сиу Лим Тао или “Оформяне на младата идея”! Краката трябва да се стабилизират в основната позиция със завъртени на вътре ходила, вкаран таз, прав гръб и неподвижни рамена. При използване на едната ръка лакътя трябва да мине през централната линия на тялото. Другата ръка стои закотвена от страни с хоризонтален юмрук. Неподвижно свитата от страни ръка гарантира баланса на тялото при ускоряване на активната ръка напред и назад. По този начин се изолира движението от едната половина на тялото, без да влияе на другата половина. При движение на раменете, таза трябва да се движи в синхрон с тях, което се развива от втората форма. Чум Кию – “Опит да се пресече моста”.

Втора форма

Във втората форма се подрежда тялото така, че да е възможно преследването за пресичащо движение и удар напред или увличането на силата на противника назад. Това е за предизвикване на грешки в баланса на атаката му, разтегляйки движението и силата му за своевременно неутрализиране. От съществено значение е завъртането на тялото под определен точен градус спрямо атаката на противника, без загуба на баланс и мощ от едната половина на тялото.

Колкото и да се държи на качеството на всеки елемент е невъзможно първоначално отделните фрагменти да бъдат тренирани изцяло изолирано. А това е замисъла в градациите на системата! Тя разбира се е перфектна и се стреми към абсолютно точен синхрон между отделните елементи. Това не е възможно да се приложи буквално към начинаещия индивид. Защото в нчалото няма ясната идея какво и защо прави, а още по-малко има нужната сила и търпение!

Може би, навремето хората са били високо мотивирани, търпеливи и възприемчиви към материала, който им се дава от учителя за относително голям период от време. Вече със сигурност не са! Нито пък малкото учители, които са наясно с цялата система и потенциала и, имат нужното търпение и мотивация да преподават! За това, аз използвам прости физически упражнения, които включват няколко компонента в движение. После се връщам на статиката, която е майсторската част, когато са разбрани основните нужни компоненти. Изграждаме оразмерено и балансирано движение на краката и ръцете. Това превъзхожда вдървените, хаотични и яростни атаки на който и да е противник!

Практикуващия трябва да усети себе си като мощна струя вода, отскачаща и поддаваща на моменти. Но накрая връхлитаща и преминаваща през атаките на противника с лекота и елегантност! С право може да се каже, че се използва силата на противника срещу самия него. Но всяко движение трябва да бъде точно контролирано като сила, диапазон и синхрон спрямо атаката и собствените ни инерционни сили. По късно се използва формата на дървения манекен за полиране на отделните комбинации от движения. Някои от движенията искат голямо въображение за да бъдат тренирани успешно. Трябва да се наместват ъглите на атака постепенно и с правилен подход. Защото дървената кукла, на която се упражняваме е относително здраво закрепена и статична.

Силата в системата се развива от упражненията с дълга три метрова тояга. Тя е достатъчно тежка и конусовидна за пронизващи с въртящ момент удари. Упражненията с тоягата укрепват:

• таза
• бедрата
• лактите
• раменете
• мускулатурата става дълга и еластична, а не релефна и скована.

Ако липсва тази сила много трудно може да се пренесе динамично импулсната сила от статичното тяло при “чи-сао”. Това е упражнението за обмен на сила, отскачащ и прихващаш импулс или в превод “залепени ръце”.

Това упражнение е свързано с изкуствено поддържане на сила от цялото тяло към лакътя и китката едновременно с двете ръце. Аналогично са залепени ръце на партньор като всеки се опитва да премине през защитната линия на другия по правилен начин.

Този метод на взаимодействие е абстрактен като всичко друго. Не трябва да се стремим да достигаме  тялото на човека срещу нас с изпъване на ръка в подобие на удар. По скоро да се увлече и пресече противниковата сила в точен момент.

Още от самото начало хората трябва да се запознаят с ограниченията му и с нереалните очаквания при работа с хора:

• използващи така наречените “грешни” сили, а именно натиск надолу или настрани.
• опити за кръгово заобикаляне на ръцете от вън.
• използване на контролираща по-голяма дистанция и по-раздалечени ръце.

В някои изкуствено разработени системи без правилна сила се абсолютизира принципа на винг чун – “Ако някой опитва кръгообразни атаки, т.е. ако централната линия е свободна да се удари директно в центъра нагоре, застрашавайки главата на противника”. По този повод бих казал, че тренирайки по този начин се пренебрегва изцяло бързината и силата на подобни атаки, както и стратегическото им използване за пробиване на фланга. Теоретично правата линия е най-късия път между две точки. На практика помитането през фланга е достатъчно мощно и бързо, променяйки дистанцията и минимализирайки повърхността за контра удар! Лат сао джет чун /”Ако пътя напред е свободен удари директно”/. Това е просто едно от многото упражнения, които целят гладкост, точност и експлозивна сила на удара от цялото тяло. Упражнението не е стратегическа концепция наложена върху всичко, което се прави независимо от атаката и поразяващата сила на другия! Трябва да е усвоена перфектно втората форма с всичките и нюанси за да се реагира адекватно на капани с дистанцията и траекторията на удари от професионалисти не минаващи през центъра, но достатъчно силни и бързи!

Трябва чрез задълбочени упражнения от чи-сао контакт да се развие цялата лостова система на база увличане, промяна на силата от дълги към къси лостове, промени в структура на тялото и стъпките – от странично завъртяна с изразена сила в единия фланг към централна с единия крак напред и обратно с междинни прихващания назад и напред под 45 градуса за избягване максимално от дистанцията на дълги удари със задната ръка на противника!

От пръв поглед става ясно, че хващайки първия удар, който най-често е фалшив оставайки в същата линия попадаме под въздействието на втория истински и често нокаутиращ удар, опитвайки се просто да се втурнем напред и да атакуваме “едновременно” при първата атака. Веднага виждаме, че има нещо “гнило” в тази иначе безупречна теоретична схема! Още по-зле става ако в цялата работа са замесени и различни ритници – от дестабилизиращия нисък и страничен лоу-кик, до различните въртеливи такива, атакуващи фланговете ни от по-голяма дистанция и приготвящи изкарването ни от строя с поредица от довършващи атаки. Движенията ни срещу такива изискват прецизен стъпков маньовър с увличане и изчакване на подходящия момент за пресичащ ритник или удар от наша страна, контролирайки перфектно бойната дистанция.

Тук ако се приложи теоретичната стратегия да тръгнеш директно срещу ритника или да приложиш някакви безразсъдни псевдо умения за защита с крак от така наречените “лепкави крака” със сигурност ще бъдеш наранен от някой, който знае как да нанася поражения с крака!

Теоретичните принципи трябва да се разглеждат широко и гъвкаво, а не с готов шаблон да се реагира самоубийствено. Целия принцип гласи – “Посрещни това, което идва. Ако силата е голяма я пропусни малко. Ако се отдръпва го преследвай. При условие ,че пътя е свободен – удари без забавяне “. Това са реалните устои на винг чун, но не трябва да се разглеждат като буквална рецепта за справяне с удар. Един опонент може да е  достатъчно интелигентен, за да използва провокации и да се възползва от слабости. Това по-скоро е начин за структуриране на упражненията от чи-сао, целящи стратегическо прихващане на движенията на атакуващия ни противник в три стъпки.

Първата стъпка е зад първото изречение от винг чун формулата – “Посрещни това, което идва”. Първо това значи да не стоим неподвижно, когато ни атакуват! Може да направим стъпка напред, назад и настрани, пречейки на атакуващият ни да нагласи вярната дистанция за нокаутиращ удар. Може да ни събори на земята, възползвайки се от грешката ни да оставим свобода на инерцията на взелия инициативата противник. След като предварително сме оттренирали през лепкавите ръце сблъсъка с първоначалната сила на някой и сме развили умението да се справим с лостовата система на ръцете и краката си пресичайки я през фланговете от вън, би трябвало по емпиричен начин да се справим с прилагането на първия принцип! Тренирали сме срещу сила, която ни натиска надолу и ни връхлита същевременно, срещу такава, която разбива центъра ни от страни навътре и от центъра на страни, а също срещу такава, която сменя нивото горе-долу. Това е всичко, което може да ни се случи при първоначалния сблъсък, което да ни покаже как да реагираме директно, предвид оставайки в готовност и в баланс на подходяща дистанция в готовност за следващото движение!

Второто и третото изречение от формулата реално касаят втората стъпка от печелившата винг чун стратегия.  “Ако силата е голяма, я пропусни малко. Ако се отдръпва го преследвай”. Сблъсквайки се със силата на противника в предишната точка по правилен и добре оттрениран и разбран начин се стига до най-майсторската средна точка, която предшества падението на противника ни, т.е. подготвянето му чрез предизвикване на грешки за нокаутирането му! Тук има два варианта при сблъсък !

• да му предадем по-голяма и точна сила от фланга напред, разбалансирайки го и оставяйки му само един коридор на противодействие, докато си възвърне баланса.
• В случай на някакво притесняващо ни със голямата си сила, бързина или неочакваност движение на опонента ни след първоначалния сблъсък, което ни кара да възстановим центъра си, отстъпвайки назад под ъгъл от 45 градуса, удължавайки това и последващото му движение от силата на точния сблъсък и от увеличената дистанция към задната му преследваща ръка, противопоставяйки нашата предна и по-близка ръка за решителното ни движение, отнасящо се към третата точка от формулата ни!

Втората точка или “подготовката” изисква висши умения и разбирания от чи-сао. Тук е и най-важното и характерно упражнение от лепкавите ръце – “Той ма – Сой ма” /”Стъпка напред – Стъпка назад”/. Това брилянтно упражнение изисква много умения и трябва да се тренира често и правилно с партньор. В зависимост от приложената сила единия партньор избутва другия стъпвайки напред, а другия докато отсъпва по правилна дъга остава залепен към силата на атакуващия като я абсорбира в структурата на техниката си и подготвя правилните ъгли за  незабавна контра атака и хващането на силата в капан! Има много степени в практиката и използването на това упражнение, целящо да намерим правилния начин за инстинктивна контраатака оставяйки се и взаимодействайки с най-голямата сила на партньора ни, без да я превишаваме… Цялата винг чун система ни зарежда с качества от различните форми и упражнения с добре фокусирана енергия, която да използваме при това изключително трудно и силово на пръв поглед упражнение! Силата напред трябва да не се отклонява от нищо и да мине през центъра на другия, провокирайки го максимално за грешки! Подобно е на първия удар в билярда, където всички топки събрани във формация трябва да бъдат разпръснати максимално за преследването на отделни цели по навързани една за друга траектории на силови линии от първия точен сблъсък! Тук майсторството е от първостепенно значение! Трябва да задвижим балансирано някой и да го застрашим без самите ние да попаднем в капан.

Третата точка от формулата е “Ако пътя е свободен – удари без забавяне”. Когато първите две точки са успешно приложени идва ред на финализирането, което става с удар с вертикален юмрук! Това е реално точката, която е най-слабо залегналата в тренировъчния план на множеството винг чун школи по света. Хората не са готови за решителен удар с довършваща сила в подходящия момент, поради редица фактори. Един от тези подвеждащи фактори при организирането на тренировъчния процес е прекаленото формализиране на тренировачните компоненти.

Прекаленото разчитане на тренировъчните форми, които макар и често практикувани, но без необходимия “заряд” и вътрешен пълнеж от плътност и противоположна сила в двете половини на тялото, оказва разрушително и самоповреждащо при сблъсък с противник, решен на всичко в името на победата, въздействие. Противоположния акцент играе също такава деструктивна роля обаче, т.е. разчитането на физическата сила и скорост за доминиране върху противника. Това обезсмисля финните аспекти от тренировката ни, като дава превес на ударите върху чувал и тайминг от партнирането с лапи подобно на западния бокс! Тези неща разбира се помагат, но се стига един лимит, който е трудно да бъде надхвърлен, а изисква много целенасочени усилия за пикова физическа форма, която лесно се губи при травми, житейски проблеми и с напредването на възрастта. Това не е пътя на истинския винг чун според мен, който трябва да бъде основан на постепенност, стратегия и взаимопомощ чрез превъзхождащата стратегия при превъзхождаща противникова сила, натрупана от зората на военните действия в човешката история!

Вижда се, че всеки използва при решителен бой всички налични средства и всичко е позволено като методи за тренировка и взимане на превес! Целта на винг чун боеца е бърза и сигурна победа, с минимални загуби и рискове за здравето! Реално това мислене е залегнало в тренировъчния ми план! Всеки детайл се оформя постепенно и се колаборира с другите такива при надграждането му. Истинско удоволствие е за по-търпеливите да осъзнаят постепенно как да развият отделните детайли и как се надграждат при правилно взаимодействие! Постепенно отделните агрегати от по три движения /”сан-сао”/ или стъпки се стиковат взаимно до такава степен, че организират тялото на практикуващия по един недостъпен за осъзнаване в началото начин, където всичко е с еднаква важност и непрекъснато подобрява проникването с удар през действията на партньора или противника по един несъмнен начин! Присъщата енергия почва да струи от  отделните движения от формите и е абсолютно идентична при спаринга. Всичко става едно цяло – намерение, действие, контра-действие, система за тренировка, цялост на пространството и материята, личност и име! Не се ли стигне до тук всичко е било залудо, каквато и традиция да представлява с гордост практикуващия винг чун! Няма място за ритуали и табута, където всичко е заложено на практиката и времето, оставащо ни на земята! Пролетта идва за тези, които са я подготвили. Другите просто се радват на споделени знания или на перфектна инжинерна конструкция, което също е добър повод! Докато ги правиш нещата винаги имаш шанс за успех и разбиране! Както обичам да казвам: – оставете манджата на котлона толкова, колкото е необходимо за да се сготви напълно. Да се надяваме, нищо да не и липсва или да е в повече! Желая успех на всички, култивиращи честно истинските си качества и закалявайки ги по пътя на истинския винг чун!